Онзи ден имах среща с електората и ме питаха какво мисли Партията за тоя закон – за конфликта на интереси. Аз идея си нямам за какво става на въпрос, обаче за такива случаи имаме указания.

 - Ние, като дойдем на власт, няма никакви конфликти да има. Нито по улиците, нито за хляба, нито за интересите! Не трябва така, с конфликти. Лошо е, разберете. Нашата цел е…

И почвам да рецитирам програмата на Партията, дето я знам наизуст. Туй са указанията – като те питат нещо, дето не го знаеш, усучи го малко, па после почни по програмата, която я знаеш цялата. Така няма как да се объркаш, а и агитацията си върви. А хората, да ви кажа, са прости. Ще ме извинявате, ама тъй си е. Лесно е да ги усучеш и да ги оплетеш работите тъй, че накрая за тебе да гласуват.

И така, мина срещата, а аз викам да прочета за тоя пусти закон. Ама то голяма простотия, бе! Аз, да стана министър на транспорта примерно, а пък да декларирам, че примерно брат ми има строителна фирма и да не му давам да направи еди-коя си магистрала. Е, как няма да му я дам? Ще я направи, и още как! Кой друг ще му даде на брат ми нещо по-така, ако не аз? Нормално!

Така беше и на село. Примерно, търси съседът да наеме трактор. Какво правим? Веднага намирам някой авер с трактор. Отивам при съседа и му казвам, ама на уше, все едно тайна: „Да знаеш, намерих едно аверче, дето ще свърши работата за половин ден. И не взима много, а пък тракторът е немски!”

Разбира се, аверчето взима доста, а част от парите идват на мене, нали съм уредил работата. Малко претупваме, че иначе как се свършва за половин ден и така. Някой ще каже – съседът не е доволен. Напротив! Доволен е! И знаете ли защо? Защото той не познава други хора с трактори, ето затова! Каквото му кажеш, той вярва – като електората. Защото е глупав. И затова той си остана на село, а чичо ви Крачун сега е в града и прави политика!

Днес ще се напия! Патриотично ще се напия!

„Миииила Роодинооооо!” А, така! Велики сме, беее! Всичките сме били и пак ще ги бием! И на война, и на футбол, и по кисело мляко!

Днес е славен ден, братя и сестри. Знаете ли какво ми подариха вчера? Бельо с цветовете на националното знаме, бе! Да, бе – гащи и потник, бяло, зелено, червено. И лъвче на… Да кажем, на интимно място. Някои ще кажат не трябва така, знаме, туй-онуй, ама все пак не аз се облякох в такава рокля нали? (Оххх, ама под тая рокля какво се виждаше…. Лиги ми текат и лъвчето ми става цял лъв и му иде да ревне!) Та, не съм първият аз. А пък и каква по-голяма национална гордост от това да се облечеш в знамето, бе?!? А? Ня-ма!

Та, седя си днес по бельото и се чеша по корема (да не помислите по лъвчето) и чакам салатката. Ех, че е хубаво да си българин! Сълзи ми идат на очите, бе! Туй Вазов, туй Крум Страшни, туй… Абе, останалите там. Това е! Никой друг като нас нямаа!

И ракията е домашна. Няма по-хубава. Какви са тия уискита и коняци и тем подобни педерастки истории. Хубавата българска ракия е единствена! Затова съм горд, че съм българин!

Айде, оставям ви сега, да видя жената докъде е стигнала със салатата и да почеша Гош зад ушите. Той е щастлив – и на него му сложих трикольор на зурлата!

Това съм аз, Крачун Змейски от вашата Партия! Идат избори, затова трябва да знаете, братя и сестри, кой е вашият кандидат! Крачун Змейски – патриотът!

Обичам протестите! Знаете ли защо? Защото на тях има много хора, не всички знаят защо са там, но пък всички са, тъй да се каже, развълнувани. И именно това е мястото за началото на политическата дейност на чичо Крачун!

Сега ще ви обясня. Нали ви казах, че ще влизам в политиката? Е, не съм се отказал. Само че ми трябваше партийка. Ама понеже е трудно да си направя моя (пък и разходи са това, ей!), реших да се присъединя към някоя готова. Аз затова и се позагубих напоследък, много работа имах. Трябваше да проуча туй-онуй и да намеря някоя малка партийка, дето мога по-лесно, тъй да се каже, да се издигна. Мдааа…

Та, записах се за член. За да няма пропаганда, няма да ви кажа коя е партията. Ще й викам само Партията. Не е голяма, тъкмо каквато я искам. И веднага станах активен. Предложих да напечатаме такова де, позиви. Чувал съм аз за тези работи. Викам – дайте пари, аз ще ги напечатам, пък като дойде протеста, ще ги разпространим. Тъкмо там ще има много хора. И ги убедих.

Е, парите не ги дадох всичките за позиви, де. Прибрах малко за мен – нали все пак съм политик, бе! Може ли да не си взема такова… комисионна?!? Не-мо-же! Ако не си взема, не ставам за тая работа.

Ох…. Добре де! Никакви пари не съм дал! Аз измислих как ще изглеждат позивите и с жената седнахме и за две нощи ги написахме. Що да давам пари, като и аз мога? То, дето се вика, икономия трябва, особено в криза! Пък паричките прибрах, да си имам. А и листовките станаха стилни! Нали?

(Използвах едни стари етикети за тетрадки на Въчо – бяха ми дали поне няколкостотин от един цех преди време. Ама то Въчо толкоз тетрадки не е имал и те останаха.)

Та, след туй трябваше само да чакам протеста. Като видях обаче колко полиция има, викам „Ааа, не! Аз там не отивам! Може да е опасно.” И само отдалече поразпръснах малко позиви. Наоколо, тъй да се каже, без да се доближавам. После се изнесох по-бързичко. Ама разпространих листовките – барем нещо клъвне.

Това е то политиката – понякога е трудна, но аз съм се заел да вляза в нея и ще вляза!